Ето, вече е петък вечер и с малкия Васко стягаме багажа за село. Там е по-широко и удобно за игра. Пристигнахме, хапнахме и стана време за сън. На другия ден времето беше едно весело-слънчево. Реших да го изкарам малко да си поиграе на двора, за да не подивее вътре затворен. Игра си детето, бесня си, и по едно време реши, че му е по-интересно да се качва по стълбите за втория етаж и да се надвесва над парапета. И аз, за да не падне по стълбите с главата надолу и да го прелъжа да слезе/понеже приказки от сорта „слез долу ще паднеш” не вършат работа/ му казвам: „ Васе, слез долу, че бубата ще захапе дупето”, а той ме поглежда, хваща се за дупето и ми казва съвсем сериозно: „Не хапе, там Вако ака” и пак не си остана на стълбите, а аз започнах да мисля друг вариант да го разубеждавам...